Георги Господинов: Протестът запълва дефицита от смисъл,
който преходът създаде

27.06.2013 08:22

 

 

СВЪРЗАНИ ТЕМИ Георги Господинов с Националната литературна награда  Писател - почетен гражданин на Ямбол

Миналата седмица предупредихте, че след първите най-красиви дни на протестите ще дойдат и трудните. След вчерашната обсада на парламента пред какви изпитания ще се изправят хората на улицата?

- Да, началото винаги е красиво, защото онези, които ще се опитат да манипулират, още не са готови. Разбира се, провокациите не закъсняха, макар че поне дотук протестът се справя добре с тях, изработва си имунитет в движение, локализира всеки опит за внедряване. Провокациите едва ли ще спрат дотук. Има вече опити за разделение отвътре сред протестиращите, през мрежата се оформят различни крила. Да се удържи ли мирният протест, или да се радикализира. Властта е опитна в подклаждането на подобни разцепления. Нейното бавене на топката е част от играта. Властта си иска и сама си дава отсрочка, кредит на доверие. През мрежата и публикации в медии ще се търси компрометиране на протестиращите. Може да се ползват лица отвътре, които нарочно радикализират действията и се опитват да оглавят недоволството. Не знам.
Според мен протестът трябва сам да изживее всички фази, да не му вкарваме външни послания или да му преливаме език. Той е достатъчно умен да си ги изработи сам. В нормална държава обаче правителството и партиите, всички от този парламент, без изключение, биха чули този възпитан гняв и вкупом биха слезли засрамени. Колкото по-скоро, толкова по-добре. За да се мисли оттук насетне какво и с кого да се прави. За съжаление властта е под нивото на този протест и това е най-тъжното тези дни.

- Събуждането на интелигенцията е сред най-значимото, което се случва днес в България. Ще имат ли издръжливостта хората на духа да отстоят исканията си докрай?

- Ако влезете в протеста, ще усетите, че делението на интелигенция и останали не важи. И това е естествен ефект. Тук всеки е напуснал своя таван, кабинет, катедра и прочее опитност, за да се яви като гражданин, като протестиращ. Най-хубавите лозунги бяха изписани от хора, които не познаваме. От друга страна, появяването на хора от науката, литературата, от различните изкуства на улицата, сред всички, е много хубаво. Но те са само част от цялото, а тъкмо това цяло е обнадеждаващо. В един репортаж за БНТ Надежда Узунова каза, че всички тези хора биха стояли естествено на всяка европейска улица и площад. Така е. 

- Какъв е вашият писателски прочит на духа на протестите и на лозунгите му?

- Вижте, френската 1968-а издигна лозунга “Фантазията на власт”. По фантазия, изобретателност, по надежда и енергия този протест като че ли стои най-близо до онази, неслучила се тук 68-а. Разбира се, няма преки аналогии, но символно и като тяга за промяна на статуквото тези протести са, видимо или не, вдъхновени и от тази емблематична година. Също така импулс дадоха и протестите на “Таксим”, тангото на “Таксим”.  Радвам се, че този протест измисля, креативен е, произвежда свой фолклор. И с онова: “Не съм платен. Мразя ви безплатно”, на художника Правдолюб Иванов, и с онези прекрасни майка и дъщеря с лозунга “Сега вече ядосахте мама”. На петия ден шестгодишната ми дъщеря написа първия си плакат с разкривени букви върху обикновен лист А4 втора употреба: “Не отидох да си играя заради вас”. Намирам това за сериозно обвинение.

- Как ще се развие призивът “Игнорирай Волен!”, след като и президентът Плевнелиев сравни назначаването на Сидеров за шеф на парламентарната комисия по етика с назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС?

- Няма по-добър ход от игнорирането спрямо всеки, който живее от провокацията. Така агресивното се лишава от хранителна среда, лишава се от врага, който само си е съчинило. Призивът е верен. А иначе президентството е май единствената институция, която се ползва с известно доверие сред протестиращите. Това трябва да се окуражава.

 - Все по-често задаваният въпрос е какво точно искат протестиращите и как да го постигнат. Вашият отговор какъв е?

- Въпросът “Какво да се прави” влиза в трудовата характеристика на професионалните революционери и политическата власт. Те би трябвало да знаят, това в крайна сметка работят. Протестът казва какво да не се прави, срещу какво е. И то достатъчно ясно. Да повторя ли само част - наглост, непрозрачност, корумпираност, нечисти договорки с олигархията, остър дефицит на морал и обикновено бездарие. Това викат хората под прозорците на властта, това пише на плакатите. Но ако и това е сложно за властта, нека се каже по-просто. Протестът иска вашата оставка.  И още нещо. Протестът не е експертен съвет или конституционен съд, който излиза с готови по точки решения какво да се гласува и кое след кое. Той може да излъчи или потърси такива хора и да зададе общото желание, но да не му вменяваме бюрократична експертност. Както не мога да искам от правителството на Орешарски да ми напише епос в хекзаметър с редуващи се дактил и хорей.

- С всеки изминал час напрежението расте. Улицата все по-настойчиво иска оставката на правителството на Орешарски и нови избори. Кога е най-добре това да се случи - веднага, през есента или догодина заедно с изборите за европарламент?

- Протестът го иска сега. Неговите основания са морални. Срещу тях партиите ще изкарат “рационални” мотиви основно от два типа. Единият - да дадем шанс на това правителство поне месец, два, три... На това протестът беше отвърнал с хубав лозунг “Мафията се извини и помоли за втори шанс”. Другият рационален аргумент ще бъде, или вече е “да не харчим пари за два избора, да изчакаме догодина”. Само че през това време могат да бъдат изхарчени много повече пари в задкулисието и фирмените обръчи, каци и банки. 

- Как оценявате публикуваната тези дни Харта 2013 за разграждане на плутократичния модел и възстановяване на демокрацията? Дебатът около нея ще роди ли нещо прагматично?

- Не съм силен по прагматичното, дори мисля, че трябва да не се бърза с рационализирането на този протест, да му се даде въздух. Чета хартата като опит за описване на ситуацията и търсене на някакви първи стъпки към един нов обществен договор. Но наистина първи стъпки, не бива да се бърза и капсулира. Имам известни резерви към езика и терминологията вътре, мисля, че те ще се изчистят. Но така или иначе тя е опит да видим ситуацията дотук и да се опитваме да я мислим. Такъв опит подкрепям. 

- Забелязва се засилена активност на българите в чужбина, които подкрепят протестиращите по различни начини. Това знак за какво е?

- Знак, че ако тези хора бяха в България, вероятно щяха да са всяка вечер на улицата.

- Защо обществото отказва да приеме заявките за покаяние и катарзис, които поискаха политици от БСП и ДПС?

- Точно така - заявки. Покаянието не е протоколна процедура, нито хитър политически ход, както си помислиха политиците. Него не можеш да го внесеш, гласуваш и приемеш за 15 минути. Когато си се оплел в зависимост, първо следва да се отплетеш и да се оттеглиш в пещерата на собствения си срам, това повече прилича на покаяние. 
Мина почти четвърт век след 1989-а. Това може да е нищожно историческо време, но страшно много биографично време. Все някаква памет се е натрупала. Тук има политически лица и партии от години, които са достигнали летвата на непоносимост. Те са изчерпали отдавна лимита си от “грешки” и “покаяния”. Затова хората отказват да ги приемат. И една лична бележка - покаяние и катарзис наистина звучат прекалено патетично в техните уста. Достатъчно беше само да проявят малко срам.

- Според режисьора Явор Гърдев най-същественото, което се случва днес, е самоуважението на свободния гражданин. А според вас?

- Съгласен съм с това. Протестът работи срещу онзи дефицит на смисъл, в който бяхме изпаднали последните години. Казано без патос, протестът произвежда в движение смисленост и мотивация. Защото тази криза отдавна не е само икономическа, тя е екзистенциална, морална, криза на усещането за бъдеще.
Градът вече не е същият. Стъпките на тези хиляди протестиращи създават някаква особена кинетична енергия. Алтернативна енергия. Тя може да задвижи клеясалите механизми на държавата. Хората излизат тук с децата си. Да, усмихват се, възпитани са, но изглеждат непримирими. Шикалкавещите отговори на тези политици изглежда няма да минат. За първи път от много години има усещане за общност. И това е най-хубавото дотук, което протестът произведе.

Визитка

Роден е през 1968 г. 
Завършил е българска филология в Софийския университет, доктор по нова българска литература към Института за литература на БАН. 
Поет, писател и драматург, един от най-четените и превеждани наши автори.
 Неговият “Естествен роман” е публикуван на 22 езика.
 Романът “Физика на тъгата” спечели Националната награда за литература “Христо Г. Данов” и наградата “Български роман на годината” на фонд “13 века България”. 
Най-новата му книга е сборникът с есета и истории “Невидимите кризи”.